Има един доста прост, но малко употребяван от българските кинематографисти механизъм – ми споменава веднъж в разменените по някакъв повод електронни писма писателят и режисьорът Веселин Бранев, - когато монтираш филма, си представяй, че пред екрана седят един американец, един таитиянец, един костариканец и дори един пийнал финландец (избирам ги произволно) и всичко, което гледат трябва да бъде разбираемо за тях, не само за населението между Дунава и Родопите. Винаги трябва да се търси...