Високо-високо в Тибет – там, където разреденият въздух е труден за дишане, където вече няма гори и храсти, а само голи скали, обрасли с мъхове и лишеи – там, сред тия сурови места, се виел стръмен планински път. От едната му страна се издигала отвесна скална стена, от другата зеела дълбока клисура, по дъното на която препускал с рев буен поток. А над един завой на пътя от незнайни времена висял грамаден камък и пътниците винаги минавали под него със страх, като се молели на боговете.