/КРОСС/ Ерих Фром дава насоки за отговор, ако въобще е възможен, на страниците на цяла една книга. Ще предложа едно продължение на неговите размисли, обогатени, смея да се надявам, с факти от днешната реалност. Защото се озовахме именно на този екзистенциален кръстопът в последните няколко години. Нежеланието, страхът, съпротивата-вътрешна и външна, липсата на кураж, прекалената консервативност и житейски цинизъм ни поставиха в ситуация, в която изборът изглежда наистина драматичен. Но няма нищо по-страшно от самия страх, както знаем всички. Цяла година отмина в обещания и от псевдо-лявото и от пишман-дясното, как ще ни поведат към бленувания подем на духа, морала, икономиката и битието ни. Накрая психопатриотарите се възползваха от некомпетентността на всички тях и чрез гръмки заклинания съживиха най-грозните черти от народопсихологията ни, зад които скриха собствената си некадърност и уродливост. И „демокрация" стана грозна дума наред с „партия", „политик", „избори", „парламент", превръщайки се във фасада на управляващото задкулисие. Същото онова люпило на заслужили другари и другарки, което оплеска нещата и се оплете в конците си с избора на Пеевски за шеф на ДАНС. Разчитаха, че гражданското общество ще пропусне този факт предвкусвайки летните слънчеви лъчи на плажа