/КРОСС/ В седмиците на списъците има нужда от още няколко, с цел по-добро преосмисляне на тази странна, бурна и може би все пак основополагаща за радикални промени година. Един от тях е списък с думите, които използвахме най-често или в най-важните разговори и малко или много описваха събитията, като е необходимо да се отбележи, че често същите думи почти незабавно бяха грабвани и изстрелвани обратно, с обратен знак от тежката артилерия на про-статукво пропагандата. Моят избор от 10 думи: Оставка - тази често повтаряна дума доведе до една правителствена оставка в началото на годината след спорни по своя генезис протести (макар и по своя характер този акт повече да приличаше на абдикация). Оставки подадоха и лидерите на основните партии в дясно, което доведе до нов тласък в консолидацията на извънпарламентарната опозиция. По лични или други причини оставки подадоха държавни и общински служители, които са и обичайните жертви при смяна на управляващата партия. За съжаление най-дълго исканата оставка, тази на правителството на Пламен Орешарски, заедно с логично следващите нови избори така и не се случи през 2013 година.Което е добър повод да си припомним какво точно е оставката - морален акт на човек със свободна воля, който по този начин формализира своето признание за допусната грешка. В случая нямаме нито морал, нито свободна воля, нито признание, нито дори разбиране на същността на това кое е грешно и кое правилно