По време на нашата работа Людмила често ми повтаряше желанието си да й направя портрет. Не проумявах нищо, но тя избра мен. „Кате, пиши всеки ден всичко: какво забелязваш, как ме преценяваш, кое как правя... всичко!” Сега, когато портретът й е вече факт, мога да кажа: Людмила, Благодаря за доверието!