Ще вляза при тях – заявих аз. – Ти си луд, Кев. Едно е да гледаш малките през оградата, но сигурен ли си, че искаш да влезеш при една майка и бебетата й? – Влизам – казах на Хелга – но искам ти да си тук, ако нещо се случи. Не бих опитал това сам. Отворих портата, затворих я зад себе си и тръгнах към нощното убежище. След това отворих вратата, но вместо да си тръгна, зачаках в откритата част на заграждението. Мадитау се затича към мен и ме посрещна по същия начин, както когато съм извън оградата. След няколко секунди малките излязоха от къщурката си и започнаха да проучват обстановката. Не усещах абсолютно никаква враждебност от страна на Мадитау. Хелга гледаше тревожно отвън и си помислих, че ние, хората, се впечатлявахме много повече о...