Представете си удивлението ми, когато в хода на разгорещен политически спор една студентка ме съкруши с аргумента: "баба ми казва, че професорите трябва да са ни за пример". Не ме разбирайте погрешно: и аз мисля, че трябва да даваме пример, а и възрастта ми вероятно не е била далеч от въпросната баба - но нали аз следваше да настоявам на това? Изведнъж си дадох сметка, че наместо да ни пометат с нови идеи и ценности, младите опитват да ни се харесат. Че това, което ни изглежда като поколенчески бунт, май повече прилича на абитуриентски бал, където едните си правят прическа като мама, а другите бибипкат от колата - мечта на тате.През 90-те беше бумът на православието: студентите ми постеха, смиряваха се, палеха свещи. В средата на 2000-те беше пикът на националното. Под...