/КРОСС/"В началото бяха железопътните релси." С тази многозначна метафора започва романът на Пьотр Пажински "Пансионът" - философски разказ за завръщането и отпътуването, за идентичността и преходността, вълнуваща археология на паметта. Влакът спира на малка гара - курортно селище недалеч от Варшава, а пътят отвежда героя в познатия от детството му еврейски почивен дом. Пансионът, някога пълен с живот, сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от Холокоста - уморени сенки, витаещи в музея на спомените. От това място започва краткото пътешествие в миналото... "Пансионът" на Пьотр Пажински, който през 2012 година взима Европейската награда за литература, излезе и на български език.  Пьотр Пажински (р. 1973 г.) е журналист, литературен критик и преводач, едно от най-обещаващите имена в съвременната полска литература. Автор е на две монографии за "Одисей" на Джеймс Джойс и на романите „Пансионът" и „Птичи улици". За романа „Пансионът" получава наградата на списание „Политика" и Европейската награда за литература (2012). Живее във Варшава, главен редактор е на еврейското списание „Мидраш". Наградата за литература на Европейския съюз е предназначена за представители на държави, участващи в програмата за култура и творчество на ЕС - „Творческа Европа"