Руското присъствие в Близкия изток трудно може да бъде асоциирано с "мека сила" поради класическата триходова комбинация: внезапна военна операция - изненадващ успех - дипломатическо споразумение с партньорите от Запад или от Изток. Безспорно милитаристичният стил на руската политика има своята логика (особено след загубването на статуса на велика сила, 1991 г., възстановен с Крим, 2014), но той заслонява тихия фронт на църковната дипломация, възприемаща Светите места в Близкия изток като "духовна реалност" - руска, християнска, авраамическа. Дарина Григорова; Гласове "Руската Палестина" се появява втората половина на ХIХ в. с руското православно присъствие (инфраструктура от манастири, църкви, училища, земи) в близкоизточните територии на Османската империя, и днешните Израел, Сирия, Ливан, Палестина. Русия комбинира държавното (консулското), църковното (Руската духовна мисия, Палестинският комитет и после комисия) и общественото (неправителственото Императорско православно палестинско дружество, от 1882 до днес без прекъсване, само преименувано при болшевиките) проникване в Близкия изток, обобщено с термина "Ерусалимски вектор" на руската външна политика