/КРОСС/Ангелос Сикелианос, (1884 г. - 1951 г.) - гръцки поет и писател, Нобелов лауреат през 1949 г. Писмо от фронта Превод: Николай Антонов Пиша ти... А тъй голямо е мълчанието,че ако заговори, ще ме чуеш може би.Доскоро побеснелите оръдия ревях,като че глутница от лъвове по върховете;стоманените лешояди се въртяхаи хвърляха над всичко смъртна сянка,и смърт в ноктете си държаха.Ала от всичко по-огромное утаеното мълчание,което ляга на земята след сражението,когато рухва тъмната стена,между живота и смъртта издигната,и - оголяла и потресена - душатавъв мъртвите и в живите се вглежда.А мъртвите лежат в снега,като в саван повити без надежда.И ничия душа не би изтраяла сега:това не е събуждане, а възкресениевдън хоризонта задимен,какъвто никога не сме познавали!Ти мислиш,че пак по дирите на времето вървим,че нашите души са разтревожени:ще се стопят ли снеговете някога,ако потрябва да се върнем пакв познатата ни пролет?Дали снегът наистина ще се стопи?Превземаме редут подир редут -в тях враговете се търкалят,като че пропаст, пълна с мрак с и студ.А ний сега сме на незнаен връх,във бъдещето неизвестно вгледан.Защото нашите и вражите оръдиясъбарят сключения хоризонти денонощно щик и блян разкъсватблокадата на нашите представи... Бях часови през тази нощ