Една скала – самотна сред морето,
събудена във утринна мъгла,
стои далече от брега прокудена,
изправила гранитена снага нагоре към небето.
Тя чака слънчев лъч от синевата
да я помилва с нежна топлина
и уморени от полет крила
да я прегърнат в тишината.
Тя чака влюбен взор да я открие
и две протегнати с копнеж ръце,
едно сърце по-бързо да забие
с мечтите на пораснало дете.
