/КРОСС/ Tурските пълчища са последният удар на бича Божи, който плющи над България през цялата втора половина XIV век. Изтерзана и съсипана, разложена като държавност и общество, тя безславно рухва за цели 500 години. Българите са единственият покорен от турците народ, който не дава генерално сражение на завоевателя си и пада в плен почти без да е оказал съпротива. Нови изследвания обаче доказват, че някои подценявани досега фактори са имали доста голямо, даже решаващо значение за краха на българската държава. Най-главните от тях са епидемията от чума и свирепата суша в Северна България. Те водят до демографски срив, много по-драстичен от днешния. Страната е обезлюдена извън поречията на реките, които не пресъхват. Тези фактори на разрухата фатално са се комбинирали с другите, които традиционно изтъква историческата литература: феодална разпокъсаност, стопански срив, духовна криза, слаба и късогледа политика на управниците и др. В резултат на всичко това в края на XIV век България е една изсъхнала, пуста и чумава земя, потънала в хаос и безвластие, чийто завоевател изчезва за десетилетия след триумфа си, сякаш не желае да я владее. Какво представляват Балканите през втората половина на XIV в., става ясно от ценното описание на един рицар, пътувал из българските земи. Ханс Шилтбергер пише, че е бил в три държави, като и трите са се казвали България - едната със столица Видин, другата - Търново, и третата - Калиакра