Със сигурност ако досиетата на Държавна сигурност бяха отворени в началото на прехода България нямаше да бъде същата. Двадесетте години след краха на комунистическата система са изпълнени с многобройни примери за разрушаващото въздействие на тайната власт на ДС върху демократичните процеси и нейните невидими мрежи от зависимости върху обществото.В крайна сметка става въпрос за прозрачно управление на властите и правото на избор на гражданите.Защото ако досиетата бяха отворени българите щяха да имат много по-ясна представа за скритата страна в биографиите на част от партийния елит, обвързваща го с репресивния апарат на Българската комунистическа партия. Апарат, който не е служил на националната сигурност в този смисъл, който влагаме днес, а апарат, който е бил "очи и уши" на партията (по определение на Вълко Червенков) и "филиал на КГБ" (по думите на Тодор Живков). Апарат, който не е подчинен на интересите на нацията, а който е бил "безпределно верен на партията и дружбата със СССР".Гражданите щяха да бъдат наясно кой ги представя в изпълнителната власт, кой гласува законите на страната, кой е истински независим в съдебната система, кой формира общественото мнение по телевизията, радиото и вестниците, кой управлява спестяванията им и кой представя България зад граница. www.capital.bg