Лято, жега. От задната седалка се чува:
– Тате, пусни вече тоя охладиатор!
Есенно задръстване рано сутрин. Тежка въздишка от задната седалка:
– Днес всички са тръгнали на детска градина...
Подобна ситуация:
–Защо има светофари? Само спират хората сутрин, трябва да ги пускат по обяд!
(Аз пък се замислих за нуждата от държавно регулиране при ограничени природни ресурси ;)
Прибираме се от градината:
– Тате, нали ти си най-силния?
(Щастлив съм, че на света има човек, който поне за малко е бил убеден в това :)
Вече в трети в клас. Виждаме дъга пред нас.
Аз:
– Знаеш ли, че ако минем под дъгата аз ще ти стана мама, мама ще ти стане татко, а ти ще станеш момче :)
– Хайде да опитаме, давай да я стигнем... Интересно какво е да си момче
Караме напред. След две минути размисъл:
– Не, недей да караш към дъгата
– Защо, нали ти беше интересно?– Ти добре ли си?!? Нали в класа момчетата ще станат повече и ще победят!
Тя дъгата междувременно изчезна
(Напомня ми на вица за левскаря, негъра и цесекаря ;)
Извод: трябва да си записвам, защото почвам да забравям
Снимка: Pennsylvannia State Climatologist
