Давид Фоенкинос - „Нашите раздели“   Имам чувството, че смъртта е поглед, който постоянно ме дебне. Всеки мой жест е обречен да бъде тълкуван от някаква висша сила – силата, олицетворяваща бъдещето ми на превърнал се в прах човек. Така съм от най-ранна възраст. Живея, като не спирам да мисля, че един ден вече няма да живея. Това често има положителен ефект, позволява ми да се наслаждавам на всеки миг – способен съм и в най-гадните моменти да открия нещо приятно. В