Причините, накарали руския президент да преустанови военната си разходка в Сирия точно толкова бързо, както и я започна, могат да се обобщят в едно изречение: Путин постигна това, което искаше. Макар и то да се оказа далеч по-малко от онова, което предполагаха на Запад. В крайна сметка руският президент искаше просто да подпъхне крак под сирийската врата, но не и да преминава през нея. Защото от другата ѝ страна е едно потънало в кръв бойно поле, в което са нагазили и други велики сили. В Сирия руският президент проведе една операция с минимален разход на сила и енергия. И трябва да признаем, че тази негова тактика се оказа донякъде успешна: с нея той си спечели правото на глас в разговорите за бъдещето на Сирия, осигури си и втора руска база в региона, както и чудни кадри за нуждите на пропагандата на родна територия.

Лесна и бърза изгода

Над този негов ход трябва да се замислят най-вече онези политици на Запад, които продължават да смятат Русия за силата, без която не може да бъде решен нито един от големите конфликти и проблеми на нашето съвремие. Защото той доказа, че Путин не е стратег, а в най-добрия случай - хитър тактик. На него му е чужд подходът на Запада, който се захваща със систематични проекти като стабилизирането на кризисни региони или борбата срещу джихадизма. Руският президент търси бързата изгода, пречупена през призмата на руския национален интерес. И това не е нещо необичайно - и много други държави постъпват така. Но за една водеща световна сила, каквато Русия много би искала да бъде, това съвсем не е достатъчно. Дори и да допуснем, че бъде намерено решение на конфликта в Украйна, Русия ще си остане неблагонадежден партньор за европейците и американците.

Кога ще свърши войната?

В Сирия президентът Путин оставя след себе си не само изгорена земя. Той укрепи позициите на президента Асад, когото обаче успя и да върна на масата за преговори. Вярно - примирието продължава да действа. Но и на Путин не се удаде да изясни най-важния въпрос. А именно: какво е бъдещето на Асад.

За разлика от сепаратистите в Източна Украйна, които са изцяло зависими от Кремъл, режимът в Дамаск разполага със своя собствена армия, а и има съюзници. Затова едва когато Иран и противникът му Саудитска Арабия покажат признаци на умора - поне колкото Путин сега - конфликтът в Сирия може да бъде прекратен дългосрочно.

Николас Бусе, ФАЦ Frankfurter Allgemeine Zeitung www.faz.net Всички права запазени Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main