/КРОСС/ В края на изтеклата година те се събраха за кратко, кръстосаха се почти символично. Всъщност малка част от близо два милиона българи зад граница успяха да си дойдат за Рождество, за да си тръгнат с началото на Новата година. А пък на 26 декември още по-малка част от тях се вляха на протеста в центъра на София. С намерението не да ни дават акъл, защото са „отвън" - пази Боже - а просто да се чуе и техния глас. Да изразят съпричастност в този нелек за България момент, когато имунната система на обществото е поразена, а страната едвам-едвам крета политически - ден за ден, все търсейки „задния изход" при всяка по-сериозна ситуация, в съответствие с предвижванията на премиера Орешарски. „Какъвто премиерът - такава и страната!". Такъв лозунг носеше на протеста един от сънародниците ни зад граница, украсил го с изображение на изкуфял орех. Текущите ни болки си личат и от разстояние, как да не се сетим за безсмъртната политическа сатира на Димитър Подвързачов: „О, малка, хубава страна на изпращялите държавници..." Такива са днешните реалности, такова е наследството ни от „реалния социализъм", когато Тодор Живков произнесе сакраменталната фраза (преповтаряна ту от Бойко Борисов, ту от Сергей Станишев или Драгомир Стойнев), че били „построени две Българии". Тя оставяше неясна до „изхода" след 1989 г