/КРОСС/ Не споделям мнението за добрата логиката на „Квадрат 500". Никога не бих разбъркал български и чуждестранни автори, защото България си има специфичен ход на своята история на изкуството - Проф. Даниел, във всички статистики, изследващи коефициента на щастие сред народите, българите винаги сме на дъното, а най-щастливи се оказват бушмените. В момента показвате колекция, озаглавена „Тук живее щастието". Къде го открихте? Дайте своята рецепта на „най-нещастната нация" на планетата. - Аз си мисля, че да сме точно обратното на бушмените не е чак толкова лошо. Защото крайностите си приличат и най-вероятно онова, което изпитват те, го изпитваме и ние. Това на шега, разбира се... А иначе не вярвам, че българите сме чак толкова нещастни. Може би просто не умеем да ценим радостните моменти. Моят източник на радост съм открил вътре в себе си и препоръчвам на всички да се опитат да разкопаят една своя лична мина за щастие. В крайна сметка щастието е функция на характера на човека, то не е нещо, което е извън нас.   - Тогава как го превърнахте в обект? - Темата за щастието навлезе в картините ми... как да кажа... малко спекулативно. Но точно такива спекулации са нужни, за да може да изградим в изкуството определени внушения и послания