ядрена война
1898: САЩ отнемат Куба от Испания и започва столетна сага на любов и омраза.
1902: Куба е обявена за независима държава с президент Томас Естрада Палма. Но чрез поправката “Плат” в кубинската конституция островът остава под контрола на САЩ, които получават право на интервенции там и на база в Гуантанамо.
1906-1909: Естрада Палма подава оставка след бунт начело с Мигел Гомес. САЩ отново окупират Куба.
1912: Янките се връщат на острова, за да участват в смазването на протест на чернокожи срещу дискриминацията.
1933: Дикаторът Херардо Мачадо е свален с преврат начело с “човека на САЩ” - сержант Фулхенсио Батиста.
1934: Поправката “Плат” е отменена от американския президент Франклин Рузвелт.
1952: Батиста отново взема властта с преврат. При управлението му в Куба царстват американската мафия, хазартът и проституцията. Янките държат 70% от икономиката - 90% от мините, 90% от електрическите и телефонните компании, 80% от търговията с горива, 50% от захарните плантации. Шири се безработица, 0,5% от населението владее 36% от земята, полицията избива враговете на режима.
Революцията на Кастро
1953: Група младежи начело с 26-годишния адвокат Фидел Кастро вдига бунт. На 26 юли 1953 г. те атакуват казармата “Монкада” в Сантяго де Куба, но са разгромени. Мнозина са убити или хвърлени в затвора. В съда Фидел произнася прочута реч в духа на поета революционер Хосе Марти и завършва с: “Историята ще ме оправдае!”
1956: Фидел, брат му Раул, бунтовническият символ на ХХ век - аржентинецът Ернесто Че Гевара, и 80 бойци от движението “26 юли” акостират от Мексико в Куба на яхтата “Гранма”, но попадат на засада. Оцелелите бягат в планината Сиера Маестра и започват партизанска война. Обещавайки справедливост, поземлена реформа, образование и здравеопазване за всички, те печелят симпатиите на селяните и сформират революционна армия.
1958: САЩ прекратяват военната помощ за затъналия в корупция Батиста и се оглеждат за негов наследник.
1959: В нощта срещу 1 януари Кастро влиза в Хавана с 9000 партизани. Батиста бяга от страната. Фидел става премиер и главнокомандващ, но не бърза да обяви Куба за социалистическа.
1959: През април Фидел Кастро е на неофициално посещение в САЩ, които се заблуждават, че момчето от богато семейство просто се стреми към власт. Президентът Дуайт Айзенхауер отива на голф и го оставя на вицето си Ричард Никсън. По-късно той си спомня: “Нямахме друг избор, освен да се опитаме да ориентираме левия лидер в правилната посока.” Но той се оказва костелив орех.
От антиимпериализъм
към социализъм
1960: Новата власт в Куба национализира американската собственост. Иззети са банки и предприятия главно на американци. 979 компании от САЩ губят 2 млн. хектара земя, милиард долара инвестиции, 39 фабрики. Кастро започва аграрна реформа и ограмотяване на населението. Бедняци се нанасят в имоти, конфискувани от елита. В отговор САЩ късат отношения с Хавана и налагат търговско ембарго.
1960: Куба се ориентира към марксизма-ленинизма и Русия, Москва изпраща там свои емисари и от 1960 г. тръгва бартерът петрол срещу захар.
1961: На 17 април 1500 кубински емигранти правят организиран от
ЦРУ десант в Кочинос
- Залива на прасетата Целта е да обявят временно правителство в Хавана и да поискат помощ от САЩ, но са разбити за 72 часа. Пленниците са разменени срещу храни и лекарства. Фидел, който е способен да държи 8-часови речи на побиращия 2 млн. души централен площад в Хавана, обявява Кубинската революция за социалистическа и се ориентира към съветския блок.
1961: Президентът Джон Кенеди одобрява т. нар. Операция “Мангуста” за сваляне на властта в Куба и ликвидиране на Фидел Кастро. Според разсекретени в САЩ документи срещу брадатия Команданте е имало над 600 заговора за убийство, а против Куба - 6000 терористични акта.
1962: На 7 януари САЩ налагат икономическо и търговско ембарго срещу Куба, продължило над половин век.
1962:
Ракетната криза: Кенеди настъпва, Хрушчов отстъпва
Cъветското разузнаване предупреждава Кастро през 1962 г., че САЩ готвят нова инвазия на острова и предлага да настанят на кубинска територия ядрени ракети. Така съветският лидер Никита Хрушчов иска да отговори и на разположените в Турция американски ядрени ракети, способни да достигнат Москва.
Фидел се съгласява, но не подписва предложения от руснаците договор за помощ. Тайният внос на 40 ракети започва през лятото на 1962 г. с кораби. Планирално е да се инсталират 24 Р-12 с радиус 2000 км и 16 Р-16 с радиус до 4000 км.
На 14 октомври ракетите са снимани от US шпионски самолети. На 16 октомври президентът Джон Ф. Кенеди свиква Съвета за национална сигурност и на 22 октомври в емоционално обръщение обявява военноморска блокада на Куба. Иска СССР да си прибере ракетите и предупреждава, че при отказ ще има ядрен удар. Над света надвисва атомна война. Хрушчов отстъпва.
След усилена размяна на послания с Кенеди на 28 октомври е договорено съветските ракети да се изтеглят от Куба, американските - от Турция, а Вашингтон да не напада Острова на свободата. Това става зад гърба на Кастро и той е бесен, че за Куба не са издействани по-сериозни гаранции.
На 22 октомври 1962 г. президентът Кенеди обявява в драматично обръщение блокада на Куба.
Трудно затопляне
1980: Фидел Кастро пуска 125 000 кубинци, много от тях криминални затворници, да заминат за САЩ.
1994: Вашингтон и Хавана се споразумяват САЩ да приемат 20 000 кубинци годишно, а Куба да спре наплива на бежанци към Маями.
1996: САЩ затягат ембаргото заради свалени от кубинците два самолета на кубински емигранти в Маями.
1998: САЩ свалят санкциите за изпращане на пари от кубинци там за роднините им на острова.
1999: През ноември янките спасяват кубинчето Елиан Гонсалес, чиято майка загива с лодка на път за Маями. След дълга съдебна битка американците пускат детето при баща му в Куба.
2001: Петима кубински разузнавачи са осъдени в САЩ за шпионаж и заговори за убийства.
2001: През ноември САЩ за първи път от над 40 г. изнасят храна за Хавана след молба на Куба, съсипана от ураган.
2002: През януари първите пленници от “Ал Кайда” в Афганистан са докарани за разпит в Гуантанамо.
2002: През май зам. държавният секретар на САЩ Джон Болтън
обвинява Куба в опит да разработи биооръжие и я
нарежда сред държавите от “оста на злото”
Във връзка с обвиненията бившият президент Джими Картър пристига в Куба и инспектира научни центрове.
2003: Президентът Джордж Буш налага нови санкции, за да ускори края на комунистическото управление.
2006: През февруари Кастро открива паметник в Хавана, закриващ гледката към светлинно табло с призиви за човешки права върху сградата на американската мисия.
2006: През юли Джордж Буш призовава Куба към демократични промени, след като Фидел Кастро се подлага на операция и предава властта на брат си Раул.
2008: През февруари Раул Кастро официално става президент на Куба. САЩ зоват за свободни избори, но
ембаргото остава
2009: Президентът Барак Обама вдига забраната за изпращане на пари и пътуване на кубински имигранти до острова.
2013: Хавана издава паспорти за САЩ и други западни страни на известни дисиденти като част от реформа на политиката на пътуванията.
2014: Куба пуска от затвора американеца Алън Грос, осъден на 15 г., защото помагал на кубинци да използват нелегално интернет. Двете страни си разменят арестувани шпиони. Падат важни пречки за развитието на отношенията.
2015: През юли САЩ и Куба сключват дипломатически отношения и отварят посолства. Хавана е извадена от списъка на държавите, подпомагащи тероризма.
2016: На 21-22 март президентът Барак Обама ще пристигне на посещение в Куба - първото на американски лидер от 1928 година.
