/КРОСС/ „Петкоф: Как си, скъпа? Катерина (жена му): О, обичайните болки в гърлото, това е всичко. Петкоф (убедено): Така е, като миеш врата си всеки ден, колко пъти да ти го кажа. Катерина: Глупости! Петкоф (пие кафе и пуши цигара): Не трябва да се отива толкова далеч с тия модерни порядки. Цялото това миене няма как да е добро за здравето, не е природно. Един англичанин в Пловдив се поливаше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко идва от тия англичани: те са мръсни заради климата си и трябва непрекъснато да се мият. Погледни баща ми: никога през живота си не се е къпал, живя до 98 и беше най-здравият човек в България." Откъсът е от антивоенната комедия на Джордж Бърнард Шоу „Оръжията и човекът", която се играе за първи път в Лондон през 1894 година. Действието се развива в мъничка и изостанала страна, чието име главният герой - попадналият по случайност в нея капитан Блънчли, произнася със затруднение: „Бългре... Бългрия..." По произход швейцарец, той става свидетел на комичните опити на българите да се цивилизоват. А те направо блестят в диалозите между Катерина и Петкоф: „Катерина: В сърцето си все още си варварин, Пол. Ще ми се да мисля, че се държиш добре пред всичките тия руски офицери. Петкоф: Полагам усилия. Погрижих се да разберат, че имаме библиотека