/КРОСС/ Международните отношения преминават през сложен период и Русия - както вече неведнъж се е случвало в историята - се оказа на кръстопътя на възлови тенденции, която до голяма степен ще определят вектора на бъдещото световно развитие. В тази връзка се изказват различни гледни точки, включително съмнения дали ние достатъчно трезво оценяваме международната обстановка и собствените ни позиции в света. Отново отеква ехото на извечните руски спорове между западничеството и поддръжниците на собствения ни уникален път. Има такива хора - както в страната, така и в чужбина, които са склонни да твърдят, че Русия едва ли не е обречена да бъде вечно „изоставаща" или „догонваща" страна, принудена постоянно да се съобразява с измислени от други правила на играта, поради което не може с пълен глас да заяви своята роля в световните дела. В този контекст ми се ще да изразя някои съображения, свързани с исторически примери и паралели. Непрекъснатост на историята Отдавна е забелязано, че една обмислена и сериозна политика не може да съществува изолирано от историческата перспектива. Погледът към историята е още по-оправдан, като се има предвид, че напоследък бяха отбелязани редица юбилейни дати. Миналата година празнувахме 70-годишния юбилей от Великата победа (над фашизма - бел. пр.), по-миналата си спомнихме за началото на Първата световна война. През 2012 г