От около две години между САЩ и Китай има сериозни търкания поради баланса между долара и китайският юан. Срещу правителството на новата втора икономика в света бяха отправени множество критики през този период, но китайската централна банка ги игнорираше.
Манипулирането на държавните валути с цел по-добри перспективи за външната търговия на страната е може би един от най-спорните, макар и ефективни начини за позитивни интервенции в една икономика.
САЩ официално търси съюзници за оказване на натиск върху Китай преди всичко сред другите развиващи се икономики. Структури като „Международният Валутен Фонд” и „Световната Търговска Организация” отказват дори да коментират случващото се, така че в общи линии докато Обама подкрепя увеличаването на натиска, то други икономики ще се включат.
Голямата ирония е, че Китай също се нуждае от увеличаване на юан-а, за да може да повиши ефекта от нарастващото вътрешно потребление, което е ключово за превръщането на страната в истинска световна сила. Още по-ироничното е, че китайското ръководство се бори това да не се случи все още.
Ефектът от тази странна смес от лоши икономически практики и неясни външно политически амбиции превръщат ситуацията в изключително рискова. Погрешни и зле координирани държавни интервенции в пазарите ефективно могат да отключат втора световна рецесия.
