На 25 съм и все още идеята да стана майка ми е далечна. От време-на време се захласвам по бебетата в парка и се закачам с малките дечица, които тичат пред блока. Страх ме е, ако трябва да съм честна, от момента, в който един ден ще стана майка и се чудя ще се справя ли. Чудя се наистина ли щастието е безгранично или грижите натежават, а идентичността ти се стопява и ставаш само "майката на Гошко". Чудя се дали ще напълнея до такава степен, че ще загубя самочувствието, което ме кара да се чувств