/КРОСС/ Беше денят 3 март 2016-то лето. Слънцето ярко, небето - ясно, камбаните - звънки, куполите на „Александър Невски" - бляскави, народът с китки, сто хиляди на Шипка, и знамена, и песни бунтовни, и хоругви - празник! Надвечер в Кьошка „Гъшето перо" се сбра отбраното протестърско общество на умните, красивите, великолепните, талантливите, високоморалните и креативните. Предстоеше величаво събитие - обсъждане на прокламацията „За републиката"  В Кьошка се подредиха главните прокламатори. Най-отпреде, че да се вижда отвсякъде - корместият чорбаджия Огиминчоолу, който кога вървеше, имаше вид на една планина, която се мести; не можеше ни да яде, ни да спи, ако не го уважат откъм US-конака, катадневно благодареше Богу с нескрита гордост, че е удостоен със званието соросоид и люто попържаше враговете на своите покровители. Враговете обяви за дегенерати, дебили, маргинали, глутница хибридчици, негодници, неудачници, комплексари, наглеци, блудници, слуги на Кремъл, глашатаи на червената олигархия и прочее. Покровители сменяваше според своя си гечинмек; въпреки внушителните си размери беше человек поврътлив и гъвкав и светкавично се преориентираше из неравностите на политическия терен в зависимост от траекторията на келепира