Тъжно е, когато хората не пеят. Лошо е, когато хората немеят. Страшно е, когато хората не смеят да се смеят... Тази епиграма Радой Ралин написа във времето, когато над празничните манифестации пред мавзолея на Георги Димитров още ехтеше онзи прословут възглас на Сталин: "Жить стало лучше, товарищи, жить стало веселее!"