Аз ще запомня утрото бяло –
с цъфнали вишни и морна роса,
когато в детство неизживяно,
тръгнах да търся път към света.
По прашните друми дълго се скитах.
Разбрах много истини, и лъжи преживях.
В болка и в радост любов аз изпитах.
Предателства тежки и мъка видях.
Аз ще запомня и залеза тъжен –
със вятър студен, с пожълтели листа,
със облаци мрачни в навъсена есен,
със слънце изстинало, с пожълтяла трева…
Сега съм готов да си тръгна със вятъра –
без сълзи, без да страда никой за мен.
И само скръбен спомен в децата ми
ще запази моя дух окрилен!