/КРОСС/ В 3:00 часа сутринта на 27 март 2016 г., неделя, ще преместим часовниците си 1 час напред и ще спим с 1 час по-малко. Така вече от години преминаваме към лятното часово време, въведено у нас през далечната 1979 година. Идеята за промяна на времето с един час за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Икономическият ефект от смяната на часово време е недоказан, но вредите за хората са многобройни. Учени твърдят, че преминаването към лятно часово време увеличава риска от инфаркт, а връщането към нормалното за съответната географска ширина време намалява този риск. Въпреки това обаче повечето държави са приели този вариант от години.  По-чувствителни към смяната на времето са децата, възрастните хора и хората с хронични заболявания. По данни на Световната здравна организация смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40 и 45 на сто от хората в Европа, включително и в България. Промяната на часовото време има пряка връзка с епифизата, като отделянето на мелатонин, който способства за съня, значително намалява. Хората се чувстват непълноценни, неудовлетворени от това, което правят и това често води до депресивни състояния. Кога правителството ще отмени решението на Министерски съвет от 1997 г