Виновен съм, че те не се познават.
Едната е на двадесет и две, а другата на две.
Но те в сърцето ми завинаги остават –
само две, като двете ми ръце.
Те топлят ме във мислите самотни
със пламъка на детската любов.
Във дните ми студени и сиротни –
очакване за ден по-светъл, нов.
Съдба злочеста, тежък кръст –
не бях светец, ще си изкупя греховете.
Но тез, които днес ме сочат с пръст,
дали са по-добри, си помислете…