бомбардировач Heinkel He-111
е преоборудван в пътнически
и става основен самолет за обслужване на висшето командване на войските и за военно-дипломатически мисии.
Остра потребност от гражданско въздухоплаване се появява през 1946 г., когато българска правителствена делегация трябва да участва в международни срещи, свързани с края на Втората световна война. Налага се спешно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен „Юнкерс 52/3м” в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов, през април 1946 г. отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и след това за Париж.
„Юнкерс 52/3м” на гражданската авиация е ползван само веднъж от Георги Димитров по маршрута Варна - София. На 15 май 1948 г. главният инспектор пилот Никола Александров на българския държавен авиационен оператор Дирекция „Въздушни съобщения” избягва в Турция с предназначения за правителствен „He-111”. След това бягство на 30 юни 1948 г. бившият летец от въздушните войски Страхил Михалакиев отвлича в Турция и самолета Ju 52/3m. Това слага край на използването за известно време от комунистическите велможи на български летателни машини и екипажи. При необходимост Васил Коларов и Вълко Червенков известно време ползват само съветски граждански и военни самолети, изпратени специално за случая. Първият
истински правителствен самолет е „Ли-2 Борд 41”
Той бил доставен от Съветския съюз и е зачислен в 16-и транспортно-авиационен полк на летище Враждебна. Машината се произвежда по лиценз на прословутия С-47 на „Боинг”, а в разработката на оригиналната американска машина участва знаменитият български конструктор Асен Йорданов. В салона са поставени диван и радиоприемник. Самолетът е обслужван от военни пилоти и се съхранява под засилена охрана в хангара на северния район на летището.