След смяната на Вълко Червенков през 1956 г. новият първи партиен ръководител Тодор Живков се доверява на военните пилоти и техническото обслужване на правителствената машина, като започва да я ползва за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на 2 самолета Ил-14 през 1956 г. за гражданската авиация налага преподготовка на български летци за експлоатацията им. След усвояването на машините по-модерният самолет се налага при извършване на полети за обслужване на правителството.

 

През 1964 г. от състава на ВВС е изведено звеното за правителствени превози. Формално то се числи към Министерството на транспорта, но реалното му подчинение е към Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана – УБО). Това е и рождената година на правителствения авиоотряд. Три години по-късно двата Ил-14 са заменени с два Ан-24, които идват със салон във VIP конфигурация.

 

През 1968 г. Тодор Живков трябва да пътува до Ню Йорк за сесия на ООН. В правителствения отряд обаче няма самолет, който да прелети Океана. За целта  авиокомпания „Балкан” предоставя турбовитлов лайнер Ил-18 с четири двигателя. Веднага след това за нуждите на правителството е поръчан Ил-18Д. През 1971 г. с него Станко Тодоров, който сменя Живков на министърпредседателския пост, посещава Северен Виетнам. През същата година пък е взето решение в експлоатация да се въведат реактивните Ту-134.