/КРОСС/ За сериозните анализатори едва ли е изненада поредната терористична акция на територията на Белгия. Нека тръгнем обаче от въпроса: какво се разбира под тероризъм? И да припомним, че до днес няма международно утвърдена дефиниция на понятието. Две от основните причини са, че тероризмът се разглежда едновременно и като престъпление, и като свещен дълг – оправдана реакция срещу потисничеството и налагането на мерзки практики; освен това, почти всички западни предложения – и академични, и международноправни – не приемат участието на държавата в организирането на терористични актове. Макар редица изследователи на проблема да изтъкват, че тероризмът е преди всичко държавна политика; че използването на терористични методи и форми от дадена държава е мотивирано най-вече от необходимостта за укрепване на вътрешното й положение, когато тази държава изпада в дълбока икономическа, социална и/или политическа криза; или когато цялостната й система е в упадък. Чрез вътрешен тероризъм държавата сплашва и държи в подчинение собственото си население; чрез външен – преследва постигането на утилитарни външнополитически цели. Терористичната държава узаконява това средство със закони, обявявайки го за свой легитимен монопол и всеки опит за нарушаване на този монопол се преследва най-строго от същата тази държава и се обявява за тероризъм