През Нагорни Карабах с Опел

За много години, скъпи читателки и читатели! С пожелание с по-добра от предишната, откриваме 2014 на нашия сайт с една „странна“ държава – Нагорни Карабах. Там ще ни води Валентин. Приятно четене:

дипломатически непризната република, „родена“ след жесток етнически сблъсък

Обикаляйки Кавказкия регион, преди да достигна Иран, отделих близо 2 дни на Нагорни Карабах. Това е дипломатически непризната република, разположена в Кавказ между Армения и Азербайджан. Теренът е преобладаващо планински с малко равнини.

Републиката днес е с арменско население от 150 хил. човека. Територията й е 5 хил. квадратни километра, т. е. 6 пъти по-малка от Армения.

Моето впечатление е, че жизненото равнище е по-ниско отколкото в Армения. Цените на основните стоки са съпоставими с тези в Армения или са малко по-високи. Музеите и забележителностите са безплатни.

Нагорни Карабах разполага с всички държавни институции и функционира като независима демократична държава. Икономиката е тясно обвързана с арменската. Използваната валута е арменски драм.

Пътувайки, усещането е почти като в Армения. Хората не се различават по характер и са също така дружелюбни и гостоприемни. Определено са с голямо самочувствие и са горди с това, че във войната с Азербайджан са успели да победят по-многобройните и по-добре въоръжени азери.

Състоянието на пътищата е доста по-лошо, отколкото в Армения

Има две нови и добри трасета Изток-Запад и Север-Юг, изградени със средствата на целия арменски народ. Малка част от останалите пътища е в поносимо състояние. Има разбити пътища, такива без настилка и обикновени черни пътища.

Към основните градове и към някои от главните туристически обекти има ясни указателни табели, например античния град Тигранакерт. За други забележителности няма никакви указателни знаци, поради което се налага да се спира и да се разпитват хората как се стига до съответното място, например пещерата Азок.

В централните части на основните градове има свободен достъп до безжичен интернет.

Не забелязах никакви следи от престъпност, и в това отношение навсякъде е спокойно. Впечатленията ми от Кавказкия регион са, че там престъпността е много по-ниска отколкото у нас и Западна Европа. Също така спокойно и безопасно пътувах малко по-късно в Иран. Действителността е по-различна от представите, които медиите са създали у нас. По отношение на вандализъм и кражби съм имал сериозни проблеми в Централна и Западна Европа, за разлика от по-бедните страни. В Ирландия хулигани са ми чупили стъклото на колата с бутилка от вино, в центъра на Прага са ми чупили стъклото за да откраднат GPS-а, в Словения са обирали колата, в Норвегия се бяха изповръщали върху капака на двигателя и така нататък.

Отношението на полицаите е аналогично като в Армения: обясняват любезно при запитване, а на дадени места следят за превишаване на скоростта с радари.

Лошо впечатление ми направи поведението на правителствените кортежи. Черни автомобили с висока проходимост, които се движат бързо по тесните планински пътища. Всички коли трябва да спират и да им правят място. Първия ден бях изненадан, когато от завой срещу мен изскочи такъв кортеж, а пилотния джип се насочи срещу автомобила ми и ме принуди да изляза на банкета до канавката. Втория ден пак срещнах такъв нагъл правителствен кортеж, но вече си знаех какво да правя. Веднага отбих в дясно и спрях.

Името на републиката представлява непонятно съчетание от три чуждоезични думи: Нагорни е руската дума Планински; Кара е турската дума Черен; Бах е персийската дума Градина. В превод „Планинска черна градина“ звучи напълно безсмислено. Арменците използват краткото наименование Република Арцах.

Етнически конфликт и война между арменци и азери

Танк, поставен като мемориален паметник на арменските воини, воювали и загивали за независимостта на Нагорни Карабах. Намира се между столицата Степанакерт и град Шуши.

Нагорни Карабах е територия, която в продължение на няколко века преди и след Христа е в състава на Кавказка Албания, държава съвсем различна от днешна Албания. След персийските нашествия около 3-ти и 4-ти век от н.е. много арменци се заселват на тази земя, поради което я считат за исторически арменска територия. Значително е културно-историческото и религиозно влияние на Армения върху Кавказка Албания. През последните няколко века там постоянно се заселват азери, които са мюсюлмани. Процесът започва когато Армения и Азербайджан са под персийско владичество. Град Шуша става местна столица и културен център на Мюсюлмански Карабах.

През 1805 година Руската империя завладява региона, много мюсюлмани се преселват в Иран, а пък арменци от Иран се заселват в Карабах. Сблъсъци на етническа основа има два пъти в началото на миналия век.

През 1921 година областта е включена в състава на Азербайджан, чието население е с тюркски произход. Тогава това е приятелски политически жест към Турция, където под ръководството на Кемал Ататюрк се извършват революционни промени. През съветския период много азери се заселват в Нагорни Карабах и в края на 80-те години на миналия век азерското население превишава значително арменското.

През 1988 година, още в състава на СССР, започват първите конфликти и сблъсъци между арменци и азери. Дадени са и първите човешки жертви. Напрежението ескалира и въоръжените сблъсъци нарастват. Започва изселване на азери от арменските територии и на арменци от Баку и от други азербайджански територии.

Истинската война между арменци и азери

избухва през 1991 година, след разпадането на СССР. В началота на 1992 година Нагорни Карабах обявява своята независимост като република със столица Степанакерт. Войната продължава до 1994 година. Азербайджанските паравоенни сили превъзхождат 3-4 пъти арменските военни формирования в жива сила и бойна техника. На страната на азерите се сражават турски офицери, афганистански муджахидини, чеченски доброволци (включително добре познатия Шамил Басаев) и наемници от някои бивши съветски републики. На страната на арменците от Нагорни Карабах се сражават доброволци от арменската армия, доброволци от Русия и други бивши републики на СССР.

До пролетта на 1993 година превеса във военните действия е на страната на Азербайджан, след което арменските военни части предприемат настъпателна офанзива и в поредица от решаващи сражения завземат градове и територии. През януари 1994 година азерските въоръжени сили отново са в настъпление, но през пролетта с контранастъпателни операции арменците изтласкват азерите обратно.

Загубите на двете страни

в крайната фаза на войната са съществени. През май 1994 година се подписва протокол за примирие и бойните действия са прекратени. Общите загуби на двете страни са над 30 хиляди убити. Жертвите от страна на арменците са 6 хиляди, а от страна на азерите около 25 хиляди.

Мемориално гробище в Сисиан

↑ Мемориално гробище в Сисиан на арменски бойци, загинали във войната за независим Арцах ↓

В крайна сметка, в конфликта

победител става арменската страна

Въпреки численото преимущество на азерите в бойна техника и жива сила азерската армия губи войната. Именно този факт е причина за изключителната гордост на арменците от Нагорни Карабах.

След началото на конфликта (1988г.) до края на войната (1994г.)

всички азери от Нагорни Карабах са принудени да се изселят

в Азербайджан. Това са няколкостотин хиляди човека, които са напуснали родните си села и градове. Сега техните домове са полуразрушени. Рушат се и паметниците на тяхната култура: джамии, бани, обществени сгради, чешми. Трагична картина.

Почти напълно разрушени азерски къщи

Рушаща се джамия

Рушаща се мюсюлманска обществена сграда

Когато гледах порутените жилищни блокове в градовете и останките от къщи в селата, където са живели азерите, от чисто човешка гледна точка, моите симпатии бяха на страната на тези изстрадали хора.

Арменците харесват изказването на азерския политик Елмар Хюсейнов: „Ние загубихме войната за това, защото воювахме не за своя земя. Нашите бежанци не желаят да се връщат за това, защото това не е тяхна земя.“.

Сещам се за разговора ми с един грузинец в Тбилиси. Той ме попита в България има ли мюсюлмани. Отговорих му, че една осма от населението у нас е мюсюлманско, останало от времето на турското робство. Обясних, че спокойно живеят с християните и че у нас няма сериозни религиозни конфликти. На обратния ми въпрос дали има мюсюлмани в Грузия, той ме погледна учудено и каза: „Какво? У нас в Грузия мюсюлмани?“, след което направи еднозначен жест с ръка на прерязване на гърлото и произнесе „Хък“. Само си помислих, че тия „диви“ кавказци нямат никаква религиозна търпимост.

За влизане в Нагорни Карабах се изисква виза

Още при изваждането на арменска виза в консулския отдел на арменското посолство в София, един интелигентен и любезен младеж ми обясни какви документи са необходими и как става издаването на виза за република Нагорни Карабах. Следвайки неговите указания, в Ереван отидох в дипломатическото представителство на Нагорни Карабах, попълних заявление по образец, дадох една снимка и си платих таксата от 12 лева. Въпреки че срокът е 3 дни, получих визата веднага. Двете момичета, които ме обслужиха, бяха много красиви. Не пропуснах да им го кажа, за което те любезно ми благодариха.

Визата за република Нагорни Карабах, поставена в паспорта ми

Следва кратък разказ за някои от посетените места, в хронологичен ред

Влизане в Нагорни Карабах

Пътят от арменския град Горис към карабахската столица Степанакерт е изцяло планински, но е добре поддържан. На контролно-пропускателния пункт карабахския граничен офицер провери визата, записа ме в един дневник и ми пожела приятно прекарване в Арцах.

↑ През планините на Нагорни Карабах ↓

↑ През планините на Нагорни Карабах

Град Шуши

Малкият град (4 хил. жители) Шуши се намира високо в планината, където е било средновековното арменско селише Шушикент. Някога е бил политически и културен център на Карабахското ханство и един от най-големите градове в Южен Кавказ. Азерите са се изселили преди две десетилетия и е останало само арменското население.

Черквата Исус Христос Спасител

Централната джамия в Шуши (Шуша на азерски)

Крепостта от времето на Карабахското ханство (18-ти ÷ 19-ти век)

↑ Крепостта от времето на Карабахското ханство (18-ти ÷ 19-ти век)

Столицата Степанакерт

Столицата на Нагорни Карабах (република Арцах) има 55 хил жители. Азерите са изселени от града през 1988÷1991 година.

Степанакерт

До 1923 година градът носи азерското име Ханкенди, след което е преименован на името на революционера Степан Шаумян, разстрелян през 1918 година. В града има няколко малки промишлени предприятия, а единственото в републиката летище е на 10 км. северно. Тук са държавния университет на Арцах, театър, музеи, спортен комплекс със стадион, парк, държавни и правителствени учреждения, търговски центрове, хотели.

Националното събрание (Парламента)

Министерския съвет

Степанакерт, Нагорни Карабах

Фото-разходка из Степанакерт

Степанакерт

Градския парк със свободен интернет

Мемориал на загиналите през войната 1941÷1945

Аскеран

Град Аскеран е административен център на Аскерански район, а населението му е близо 20 хиляди жители. Основната забележителност в града е построената през 18-ти век от Панах хан

крепост Майраберд

Крепостта Майраберд в град Аскеран

Крепостта Майраберд

Тигранакерт

Тигранакерт е построен от арменския цар Тигран II, наричан Велики, през 1-ви век преди новата ера. Тогава са изградени 4 големи града с това име и един от тях се намира в Нагорни Карабах.

Археологическите разкопки на древния град Тигранакерт

Входът към хълма с останките на древния Тигранакерт. До Опела е Артьом, който ме разведе наоколо.

Крепостта

е построена през 18-ти век от Шах Буларт и сега е реставрирана. Вътре са експонатите на историко-археологическия музей. Посещението на музея, крепостта и археологическите останки е безплатно.

Крепостта от 18-ти век с историко-археологическия музей в нея

В Тигранакерт се запознах с Артьом, 60-годишен на пръв поглед невзрачен мъж. Оказа се, че той е бивш артилерийски офицер от съветската армия, служил в Хабаровск. След разпадането на СССР се връща и се сражава в Нагорни Карабах от първия до последния ден на войната. Командвал е различни военни подразделения.

С Артьом се изкачихме на една височина, доминираща над околностите. Разказа ми

интересен епизод от войната,

който и сега ми звучи по-скоро като военен фолклор. Тази височина е била заета от азерски военни части с численост 570 човека, включително три батареи оръдия, една батарея реактивни установки за залпов огън Град, няколко танка и друга техника. При фронталните атаки на арменците азерите ги обстрелвали от височината и жертвите били много. Тогава, през една безлунна нощ трима арменци, въоръжени с по една лека картечница тръгват от три различни страни към азерските позиции. Първо пускат по 2-3 реда с трасиращи куршуми над височината. После на висок глас започват да издават команди за атака на руски език: „Первая рота слева, в атаку, вперёд!“ и т. н. Следват отново редове от трасиращи куршуми над главите на сънените азери. Чувайки командите за атака на руски, азерите решават, че ги атакува редовна руска войска и панически побягват от височината, изоставяйки цялата военна техника.

Попитах Артьом тези трима арменци оцелели ли са през войната. Той ми обясни, че и тримата са живи, отличени с най-високите военни награди на Нагорни Карабах и Армения. Сега заемали високи военни и държавни постове.

Гордият Артьом на същата височина, която някога с военна хитрост е била превзета от тримата арменски герои

Приех с известно недоверие разказа на Артьом. Останахме до късно вечерта с него, с един младеж и двама по-възрастни арменци. Извадих на масата български консерви, а те домашно приготвено кьополу, домашно сирене, домати от градината и домашно вино. Всичко беше много вкусно. Обясниха ми, че ядат и пият само домашно приготвено и не купуват изкуствени неща от магазините.

Като бивши артилеристи, с Артьом си припомнихме един артилерийски марш от времето на Великата отечествена война. „Артилеристы, Сталин дал приказ: „Из тысяч грозных батарей, за слёзы наших матерей, за нашу Родину, Огонь, огонь!“ (Артилеристи, Сталин ни заповяда: Заради сълзите на нашите майки, за нашата Родина, от хилядите страшни батареи, Огън, огън! ).

Пренощувах в Тигранакерт, а на зазоряване се сбогувах с Артьом.

Продължих на север по маршрута си.

Мартакерт

Мартакерт е административен център на Мартакертски район, а населението на града е 5 хил. жители. Старото му азерско име е Агдара. По време на войната тук се водят жестоки боеве и разрушенията са значителни.

Мартакерт

Ориентирайки се по картата, смятах да продължа покрай язовира Сарсанг и да разгледам два средновековни манастира. Пътят беше означен като първокласен и планирах бързо да мина разстоянието от 60-70 км. до манастира Ганзасар.

Да, ама не.

След Мартакерт пътят се оказа без настилка и покрит с обли речни камъни с диаметър 5-8 сантиметра. За половин час успях да измина само 5 километра. Няколко пъти ударих автомобила отдолу по неравностите. Арменците ме надминаваха с техните УАЗ-ки и Ниви. Минаваше по някоя Лада, Волга и Голф. Изглежда не се притесняваха много, че си трошат автомобилите по този път. Прецених, че ме чакат още 10 хиляди километра и е по-добре да запазя здрав автомобила. Завих обратно и след още половин час стъпих на асфалт, където дупките вече не ми правеха впечатление.

Върнах се до Степанакерт и продължих на юг към пещерата Азок, най-известната в региона. Поради липсата на каквито и да било означения съм я подминал, а като разбрах това реших да прескоча до град Хадрут.

Хадрут

Градът е административен център на Хадрутски район. Поради планинския терен районът е слабо населен и в него живеят едва 12 хиляди човека. 350 души от региона са загинали през войната, а 30% от сградите са разрушени по време на бойните действия.

Хадрут

Пещерата Азок

От Хадрут се върнах обратно и след три спирания за да питам открих разклона за пещерата Азок.

По този черен път се стига подножието на хълма, където е пещерата Азок. После следва изкачване по стръмна пътека за да се стигне до входа на пещерата.

В пещерата са открити следи от човешки живот от преди 10 хиляди години. Намерени са инструменти и съдове, ползвани от древните хора. Това говори за богатата история на региона.

Напразно се бях надявал, че може да има някакъв екскурзовод. Само една табелка при входа показваше, че това е пещерата Азок.

Входът на пещерата Азок

Десетина метра навътре имаше преградна решетка, която лесно се прескачаше. Следваха тъмни тунели, в които не посмях да вляза.

Из галериите на пещерата Азок

С тази пещера завърших разглеждането на Нагорни Карабах.

Върнах се в Армения за да обиколя най-южната й част, преди да премина в Иран.

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кавказ – на картата:

Кавказ