/КРОСС/ Населението на България застарява два и дори три пъти по-бързо, отколкото населението на САЩ и Франция например. Даже силно застарялата унгарска нация "побелява" по-бавно в сравнение с България. Това обаче далеч не е единственият проблем на страната. Близо две трети от българите в пенсионна възраст попадат в рисковата група на застрашените от бедност и социално изключване. Голяма част от младите и можещи професионалисти пък напускат родината, редом с полуграмотни и неграмотни жители на ромските гета. На този фон в България се усеща остър дефицит на кадри по редица технически и медицински специалности, а същевременно дялът на нищонеправещите младежи не спира да расте. Понастоящем те са почти 30 на сто сред хората на възраст между 15 и 30 години и изхранването им поглъща близо три на сто от брутния вътрешен продукт. Обречени на провал? Социалният антрополог Харалан Александров е на мнение, че общото усещане за безизходица, катастрофа и дори апокалипсис е характерно не само за българите, но и за много други общества. Той определя общото духовно състояние на българската нация като тревожно-депресивно. Според него това е най-често наблюдаваната диагноза в България в последно време. "Българите са тревожни, защото постоянно имат усещането, че не се справят, че животът им се изплъзва и не могат да разберат какво им се случва. Върху тази тревожност се наслагва и депресивното преживяване за личен и преди всичко за колективен провал