/Поглед.инфо/ "Когато Европа беше ръководена от хуманисти, вярващи, офицери и войници, които са срещали смъртта, революционери, военноначалници, борци за свобода, дисиденти или писатели, често смачкани от историята и свикнали с нейния трагичен характер, без да забравяме съзнанието за собствената им ограниченост, тогава войната беше нещо сериозно, а международните отношения - бойно поле. Способни ли са юристите, чиновниците и технократите, които ни управляват, професионалистите по политика и административно право, които са ходили само в големите столици и са срещали само техните лидери в големи хотели, които не четат и никога не са воювали, които гледат на религията като на дреболия, и нямат историческо съзнание, способни ли са те да воюват с “Ислямска държава” и да спорят със Саудитска Арабия, Ердоган или Башар ал Асад? Това е истинският въпрос, защото те не са били избрани за това, а за да бдят за запазването на пенсиите и социалните плащания".