Свободните хора полагат усилия да бъдат независими. Несвободните хора, обратно, се щурат по пътеките на живота в търсене на най-удобната за тях зависимост. Защото те са безпомощни. Не могат да си представят, че самите те могат да постигнат нещо. И затова си представят, че единствения избор, който имат е – между различни благодетели. И гледат да се вредят до някой по-добър – който да им „дава” онова, което те самите не могат да си дадат.
Тези и подобни мисли ще намерите в изобилие в разтърсващата книга на проф. Георги Фотев „Българската меланхолия”. Сетих се за тях по повод напълно идиотския скандал, разразил се покрай съвършено налудничавата идея в България да се пръкне писта за състезания по Формула 1.
Забележете, каква безпомощност лъха от цялата история.