Бухлатият купол на Градската градина изпълни с двоен устрем Вангелия – заради мъртвата й приятелка и заради самата нея. Фонтаните не бяха пуснати, зa да се пести водата през сушавото лято. Човките им зееха като на убити птици. Това срути из един път бълбукащия декор, сред който Анги се готвеше мислено за етюда на срещата...