Прецизиране на финансирането за саниране на старите жилищни сгради, обновяване на сградите до по-висок енергиен клас и обвързване на финансирането с постигнатите енергийни спестявания. Това са трите основни мерки, които властите могат да приложат с цел подобряване изпълнението на националната програма за обновяване на жилищните блокове, строени по индустриален способ, която се прилага в момента.
Мерките и препоръките са описани в подробен доклад на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите. Институтът е разработил и дългосрочна пътна карта за по-нататъшното развитие на програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради в България. Докладът се разпространява от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
След изпълнението на първата фаза на програмата, която тече в момента, се предлага промяна на фокуса в посока постигане на по-високи енергийни класове, като в същото време постепенно се намалява равнището на държавна субсидия по социално приемлив и икономически обоснован начин.
Според експертите „дълбокото“ саниране е икономически по-изгодно, отколкото извършваното в момента компромисно обновяване с нисък клас на енергийна ефективност. В дългосрочен план икономически най-изгодно е санирането да се извършва до енергиен клас А. Само така могат да се постигнат чувствително намаляване на разходите на домакинствата за енергия и възвръщане на вложените инвестиции за обновяването, посочва се в доклада.
Препоръчва се и фокусът на програмата да не бъде само върху топлоизолацията, а да се обърне внимание и на сградната конструкция и инсталациите, като се инвестира в нови, хоризонтални отоплителни инсталации, както и нови сградни инсталации на базата на възобновяеми източници на енергия.
Пълният текст на статията от Тук