Косата й е сиво-бяла и лицето й е набраздено от бръчки, но лицето й се оживява, когато си спомня онзи Великден с майка с в Пловдив: "Бяхме в къщата и тътенът от бомбите беше много силен. Помислихме си, че бомбардират Пловдив. Но като погледнахме навън, разбрахме, че грешим - бомбардираха София."

Тя се навежда напред, издава брадичка и размахва ръце: "Къде е Пловдив, къдете е София?", разказва Клайв Левиев-Сойър в статията си в Sofia Echo, посветена на бомбардировките срещу...