Не крием симпатиите си към протеста и хората, които повече от седем месеца искат оставката на едно напълно компрометирано и опасно за страната правителство. Но очевидното нежелание (или неспособност) да се напусне полето на моралния бунт и да се стигне до ясно назоваване на същностните пороци на политическия модел, тласкащи отдавна страната ни към днешното дъно, работят в полза на статуквото. Защото констатациите за превратния начин, по който се упражнява властта в България, макар и напълно верни, са само следствия на дълбок базов проблем, свързан със самия политическия модел. Моралните оценки и безалтернативното „оставка и незабавни избори“ натрапват илюзията, че досегашните ни неудачи като общество се дължат на някаква подразбираща се неморалност на политическите субекти, които днес са на власт, и че изходът е в една предстояща и сигурна изборна победа. Няма дебат и минимум съгласие за задължителните промени в самия политически и обществен модел, които да направят невъзможен досегашния начин на упражняване на властта.