/КРОСС/ Днес ни напусна големият български поет, публицист и общественик Евтим Евтимов.В негова памет публикуваме интервю на поета за списание "Тема" Господин Евтимов, непрекъснато обикаляте страната и участвате в литературни четения, продължавате да римувате строфи, четете ръкописи, "дирижирате" в. "Пулс", а и сега сте се заровил в бумаги. Откъде черпите тези сили за работа?- Аз съм един обикновен човек, който и днес, както и вчера, продължава да пише стихове. Спирам понякога, но само за да се огледам докъде съм стигнал. Ако не ми хареса написаното, късам го и почвам отначало. Имате ли норма? Като Зола например, който пишел на ден точно по три странички и хвърлял писалката?- Има норма там, където се работи по план. А един поет твори под диктата на времето, случайността и настроението си. Как и кога пишете?- Само с молив и на обикновена хартия. Но ако до пет минути след това не препиша написаното на машина, и Господ не може да го прочете. Нямам компютър у дома си. Той ме смущава. Уж пиша кратки стихове, но напоследък сядам да ги огледам на трезво и откривам, че като махна нещо, те изпъкват още по-силно. Казвате - на трезво. След като из поезията ви се лее толкова вино, да не би да омагьосвате музата си като Шилер с бутилка шампанско? Казват, че той пишел доста ритуално - дори краката му през това време задължително били потопени в леген с хладка вода