Това “лого”, за “ония години” си беше голяма работа. Толкова много мечти, толкова много надежди – само в един символ. Така и не му измислиха име.
Някой го беше лепнал на прозореца на баба Ценка, точно където играехме на улицата и остана много там, поне 5 години преди да избледнее и да се разгради.
Лъвът се оказа проскубан, демокрацията – трудна за избиране, а вече избелява и последния спомен от безгрижните детски игри.