/КРОСС/ Свети Иаков бил роден в град Низибия. Тази област преминавала ту в ръцете на римляните, ту на персите, а по времето, когато се родил този свят мъж, тя принадлежала на Римската империя. След като навършил пълнолетие, свети Иаков се оттеглил в пустинята и живеел във високите планини. Пролетта, лятото и есента той прекарвал в горите под открито небе, а през зимата се заселвал в една пещера и там се скривал от студа. За храна му служело това, което земята раждала сама: той събирал плодовете на горските дървета и корени и с тях подкрепял слабата си плът колкото да не умре от глад. Като умъртвявал така тялото си, Божият угодник непрекъснато насищал душата си с духовна храна. Той очиствал ума си и го подготвял към съзерцание на Бога, правел го огледало на Светия Дух, и както казва светият апостол, с открито лице гледал славата Господня, преобразявал се "в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен" (2Кор.3:18). Затова непрекъснато растяло и молитвеното му дръзновение към Бога и когато молел нещо от Него, веднага го получавал. Той пророчески предвиждал бъдещето и Светият Дух го сподобил с благодатта да върши чудеса. Ще разкажем за някои от тях, за да разкрием сияещата в свети Иаков Божествена благодат. По това време неразумни хора се покланяли на идолите и въздавали почести на бездушните камъни