/КРОСС/ Винаги малко съм се притеснявал от думата "инвалид". Говорили сме си много колко неправилно и грубо, по някакъв начин, звучи. Може би, защото ни напомняше на английската дума "invalid" - невалиден, недействителен. Имахме дори идея, с каква друга дума бихме я заменили, но, естествено, както става с всички добри идеи, и тази потъна някъде. Затова си останахме с думата "инвалиди".На същото място като че ли са отишли всички идеи и проекти, свързани с достъпността до обществени места на "инвалидите". Повечето големи магазини се понапънаха да осигурят достъп до безкрайните си щандове.Друг е въпросът обаче доколко са достъпни тротоарите за тези хора, как често са принудени да скачат на улицата с количките си, сред всичките автомобили и да се сливат в безрасъдното и винаги непридвидимо движение на нашия мил град София.Не искам да мисля за останалите препятствия, с които хората трябва да се справят по време на сутрешната си разходка или когато се наложи да отидат до магазина.Още по-малко ми се мисли за чисто финансовата подкрепа, която се полага на тези хора, как съществуват те в малките градове и села, където с построяването на рампи често се нагърбват най-обикновените добронамерени хора.Защото обикновения човек е нагърбен със задачата да спаси всички в нужда