Винаги, когато бързах да си отчупя от горещата коричка на хляба, баба ми разказваше приказката за житената питка, дето си изтръскала въгленчетата от гърба, излязлa от къщата, търкулнала се по мостчето, изкачила калдъръма и тръгнала да обиколи нивата, да види къде се е родила, да си пошепне на таен език със зрънцата, останали на полето да чакат своя ред, за да се родят на хляб. И чак тогава житената питка бързала да се върне обратно, по-топла и по-мека, че да я излапа внучето.

Какви...