/КРОСС/ „Европейските ценности" - любимата красива фраза на европейските лидери, но тя по нищо не се различава от добре познатият ни репертоар от прекрасни фрази за „демокрация" и „свобода", с които САЩ оправдава агресивната си политика, отговорна за смъртта на милиони и разрушаването на десетки държави. „Налагането на европейските ценности" не винаги е било толкова безопасно за набелязаните за обогатяване с неповторите, уникални и възвишени ценности, които са толкова изключителни, че са кръстени на техните притежателите - европейците. Но не на тези от Източна Европа, а само на западноевропейските нации. Тези от Изтока, както нас българите, не се гледат с много добро око - те не притежават тези уникални по рода си ценности и състояние на духът, за това трябва и те да се учат на тях. Разбира се, не говорим за наследството на Моцарт, или пък за красивите картини на Леонардо. Говорим за наследството на хора като белгийския крал Леополд, Хитлер, Мусолини - все отявлени разпространители на „европейските ценности". Съвременните лидери на ЕС все още живеят в епохата на колониализма. И думичките, които често изричат те трябва винаги да ни притесняват: „евроатлантическото бъдеще" и изказването от типа „ЕС е загрижен за..." Чуваме ги често и навсякъде - и от лидерите на ЕС и от техните „трабадури" в България. Понякога и от някой чужд посланик