/КРОСС/ В отбелязването на първата година от мандата и на този главен прокурор има нещо твърде самодържавно. Все същото вторачване в личността на "главния", изключващо наличието на прокуратурата като самостоятелен институционален субект, съществуващ и работещ, независимо кой формално го оглавява. Дори да можем да дадем най-високи лични референции на господин Цацаров, тази постановка на нещата говори за сериозен проблем. Прокуратурата не може да бъде сведена до положението на двор на руски цар, а ние като крепостни селяни да гадаем на какъв "батюшка" сме случили този път и дали от кафкианския си "Плод и зеленчук" не се е върнал самият Иван Грозни. Ние добре познаваме някои от възможните метастази на това положение на нещата от предишни лични режими в най-овластената институция у нас. Би трябвало да възприемем като аксиоматично положението, че докато разрешаването на проблема със свръховластяването, съответно безотчетността, на главния прокурор и свеждането на държавното обвинение до негова сянка, в която избуява каква ли не фауна, не бъде поставено в центъра на дейността както на самата прокуратура и Висшия съдебен съвет (ВСС), така и на парламента, изобщо не може да се говори за някакъв траен прогрес или подобряване на положението в прокуратурата