В България сме много силни на приказки и много слаби в делата. Вдигаме гюрултия, плюем, но дойде ли време за действия – хич ни няма. Или казано по народному: Аху-иху, а после тихо. Та така и с Боби Михайлов и хорът от недоволни от ръководството му. Плюха го словесно откъде ли не, но когато наближи конгресът, той няма дори с кого да се сбори. Лансираха се, кога явно, кога под сурдинка, разни имена, нито едно засега не е излязло на бял свят като реален конкурент на сегашния президент на БФС. Чу се за Пламен Марков, за Стефан Орманджиев, дори за ...