/КРОСС/ Повишава се напрежението около „другия вот", който може да е определящ за съдбата на света. Докато лобирането за следващ генерален секретар на ООН набира скорост, обичайният задкулисен натиск се усилва, с което на преден план изплуват лъжите и тайните. Двама от кандидатите, досега обвити в аура на порядъчност, сега са в ситуацията на Икар - прекалена светлина и горещина, прекалено много скрити скандали. Можем да се надяваме, че дори в ерата на Тръмп, такива неща имат значение. Такова е предизвикателството пред водещия кандидат, Ирина Бокова, която е ръководител на ЮНЕСКО и бивш външен министър на България. В друг свой текст изтъкнах нейните предимства - тя е жена от Източна Европа, с успешна кариера на дипломат, което изпълва сегашните изисквания на ООН за поста. Има две други кръжащи сенки от женски пол. Едната е Сузана Малкора - сегашният външен министър на Аржентина и бивш ръководител на миротворческите сили на ООН по време на някои противоречиви разрушителни мисии в Африка. Другият кандидат, на който преди гледах скептично, е Кристалина Георгиева, заемаща висш пост в ЕС и отчаяно търсеща номинацията (за генерален секретар на ООН). Нейната родна страна България вече издигна сънародничката й, която споменахме. Интригите и мърсотията започват да обвиват кандидатките в простащина, а това зловоние си струва да се усети подобаващо. Поради тази причина ще посветя този текст изцяло на Георгиева, а друг път ще се съсредоточа в Малкора