Мъжът вървеше по въже, опънато между две скали, над една пропаст. Той си мислише за свежи фонтани, фонтани, фонтани. Слънцето печеше силно и изведнъж стана вечер, а той беше на средата. Някъде, надалекото, се виждаше пищна разноцветна заря. Когато зарята свърши, звукът пристигна- той започна да чува гърмежите. Първият беше най-страшен. Той го шокира. Чак на третия разбра какво се случва и се усмихна. Плю си три пъти в пазвата и продължи да върви. Естествено беше най- голямото пълнолуние на земното кълбо възможно. Човекът запя безмълвно сред безброй прилепи над един прилив. Цяла армия облаци-танкове го приближаваха заплашително, заредени до зъби с електрически светкавици. Морето долу изрева и се разпени наляво надясно. Южен вятър развихри и вдигна пяна във въздуха, право в ноздрите на господина. Той впрочем, наистина беше един господин, отгоре до долу! С обувките, с костюма, с бастунчето, с бомбето, с кърпичката в малкото джобче и с ръкавелите. С всички тях вятърът го грабна и не го пусна цели три дни. През тези три дни той обиколи земното кълбо и видя толкова интересни неща. От внезапен емоционален поток чак косата му побеля! Накрая на третия ден вятърът го блъсна в един зид и му пръсна черепа на безброй черепни частички. Те хвърчаха още няколко часа, докато вятърът се измори и заспа. Над един град заваляха черепни частички.