тюркоазено небе заляло земята с безразличиебезкраен хоризонт преследван от мустангисърцето ми е нажежен камъкочите цветове на кактусиаз съм пустинята мохаве.отглеждам същества, които знаят да общуват със смърттадържавите не съществуватграниците са опровергани от празното пространствологиката е залез потънал в собствения си разкош.